Тук можете да чуете химна:
Яне Сандански е роден на 18 май 1872 г. в малкото село Влахи, разположени на западните склонове на Пирин. Днес неговия паметник, издигнат в центъра на Влахи, е част от културното и историческо наследство на селото.
Яне Сандански е български и македонски революционер живял в края на 19 и началото на 20 век, един от войводите на ВМРО след смъртта на Гоце Делчев през 1903 година. През 1878 година семейството му емигрира в България и се заселва в Дупница. През 1892 година Яне Сандански постъпва в 13 пехотен полк в Кюстендил, а през 1895 година се включва активно в живота на ВМРО. През април 1901-а той сформира първата си чета, която дава началото на неговата близо 15-годишна непрекъсната революционна дейност.
Яне Сандански е един от най-известните и обичани борци за освобождението на Македония, възхваляван в много песни, герой на десетки истории за подвизи, които хората продължават да разказват и до днес.
През април 1901 г. сформира първата си чета, поставяйки началото на своята близо 15-годишна непрекъсната революционна дейност. След смъртта на Гоце Делчев през 1903 г., той става един от войводите на ВМРО.
През 1902 г. Яне Сандански и няколко от съратниците му отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и искат за нея откуп от 14 500 турски лири, поставяйки началото на т.нар. Афера Мис Стоун. Въпреки преследванията, те успяват да получат откупа и го използват за доставяне на оръжие за революционната борба. Мис Стоун е освободена и по-късно изнася редица беседи в Америка за македонската кауза.
Сандански е убит на 21 април 1915 г.в Пирин при спречкване с друга революционна група. Погребан е на 200 м от Роженският манастир, а на надгробната му плоча се чете надписа: “Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство”
Яне Сандански е роден на 18 май 1872 година в с. Влахи в семейството на Милка и Иван Сандански.
Още с появата си на бял свят той става част от една патриархална общност, която се придържа към традициите и в която цяло богатство от древни обичаи разнообразяват ежедневната борба на хората да оцелеят и да изкарват прехраната си от суровата околна среда.
Яне Сандански е рожба на Пирин планина. Тя е духовната му майка, нейни са ярките черти на характера му, непоколебимата като гранит воля, вечният стремеж към висините, жаждата за свобода и съвършенство. Променливото й настроение се отразявало в пронизващия поглед на очите му, които можели да бъдат слънчеви като летен небосвод или студени и оловносиви като зимни облаци. Враговете виждали само зъберите на неговия гняв и бошуващите около тях бури. Провинилите се знаели, че да се опиташ да избегнеш възмездието е все едно да искаш милост от падаща лавина. Но сред своите снежни преспи и страховити чукари планината е отглеждала и меки като кадифе ливади с цветя, нежни и великолепни в своето изобилие като тези, цъфтящи в по-топлите равнини – и тя е дала на избраника си не само своята непреклонност, но и частица от своите нежни черти. И преди всичко планината го е превърнала в онова, което самата тя винаги е била – пазител и защитник на потиснатите и експлоатираните.
На 10 април 1915 година на път от село Пирин за Неврокоп Яне става жертва на организиран заговор. “И някаква безумна чета от седем безумци реши, че може да се убиват мисли. И те убиха Сандански. Само бог и Пирин планина знаят кои са тези седмина. Но които и да са, те бяха зложелатели и врагове на България, защото посегнаха на горчивите мисли на България за нейното минало и бъдеще.” (Викторов-Топаров, руски журналист)
От онези, които Яне обичал, Пирин планина – безсмъртната майка на смъртни герои – единствена не заплакала, нито се забулила в траурен воал. Пирин планина не заплакала за Яне, а се пременила в цялото си пролетно великолепие, радостна и горда, че е откърмила син като Яне – преминал през премеждия и опасности, но издържал докрай, верен на своя идеал, посветил се всеотдайно на борбата за свобода и съвършенство.
Дотогава, докогато има хора, които ценят свободата и се борят за превръщането на тази Земя в рай, онези, които се взират в Пирин, ще си спомнят за Яне. Те ще виждат гигантската му сянка по чукарите и в горите и ще чуват гласа му сред ветровете и в своите сърца:
