Home
Победители в конкурса за трети март „Българин да се наричам“
dc333782-90e5-4a57-a97c-8510be1160b8

Победители в конкурса за трети март „Българин да се наричам“

Първо място за  за рисунка на тема „Моята България“ зае  Таня Георгиева Русева от 4 „д“клас на ОУ „Яне Сандански“
Шестокласничката Йоанна Канева е големият победител в конкурса за есе „Българин да се наричам“, организиран от район „Южен“ по 140 години от Освобождението на България. Нейният „Разказ за една череша“ е категоричен фаворит на журито.
„Разказ на една череша“
„Аз бях обикновено черешово дърво. Мечтаех да разцъфна и да нахраня много хора със сладките си и ароматни плодове. Живеех в двор с други дървета. Чувствах се у дома си.
Един ден в двора влязоха мъже с брадви, огледаха всички дървета и избраха мен. Похвалиха ме, че съм права и ненапукана. С брадвите си ме отсякоха и ме отнесоха в дърводелска работилница. Аз плаках за неродените си черешки. Мъжете обелиха кората ми и пробиха сърцевината ми с железен свредел. После ме стегнаха е железни шини и ме качиха на двуколка.
„Хубаво топче стана от нашата череша!“ – казваха те. Така аз разбрах, че вече съм черешово топче и ще участвам в битки за свободата на България.
Цялата зима престоях в дърводелската работилница. Юнаците се събираха там, говореха за свободата, за въстанието, нямаха търпение да освободят родината си. Те много я обичаха. Не се страхуваха да умрат за нея. От тях научих, че човек трябва да има достойнство и да живее с вдигната глава, че робството е по-лошо от смъртта.
Един ден в работилницата дойде млад юнак. Всички го слушаха и му викаха „воеводо“. Когато той говореше, юнаците от работилницата се превръщаха в други хора. На гладкото ми тяло с остро ножче той написа едно пророчество: „ТУРКИЯ КЕ ПАДНЕ В ЛЕТО 1876“. „Ще падне, братя, този топ ще я събори“ – каза тихо воеводата, но го чуха всички. И ме погали.
Дойде април. Моите въстаници дойдоха и ме впрегнаха в конен впряг. Откараха ме на полянка, която се беше превърнала в бойно поле. Чуваха се страшни гърмежи, беше страшно, но всички бяха весели – сякаш не на бой, а на сватба бяха тръгнали. И колко хубави бяха със своите въстанически униформи. И как се вееше това знаме със златния лев – същото, на което пишеше: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“…

Битката беше жестока! Аз стрелях с моите железни гюлета, макар че пареше от барута и цялото тяло ме болеше… Моите хора загинаха в тази битка. Аз ги видях умират без страх, защото който падне в бой за свобода – той не умира! Исках да им помогна, сипаха ми повече барут и… се спуках! Видях лицата на враговете, които се смееха и викаха: „Я гледайте – дървена артилерия“…

Аз щях да бъда обикновено черешово дърво, което да храни хората със сладки и сочни плодове. Сега знам на какво е способен човек, който иска свободата си и се гордея, че съм част от славната, българска, дървена артилерия.“